За книгата: година / Слагайки чаша чай пред нея, Влада седна срещу Андрей и замълча няколко минути, прехапвайки устни. Андрей нямаше да й помогне. Като цяло би предпочел тази поява на Влада да се окаже досаден сън. - Андрей, вземете ме с вас в Заречное, моля! Много искам да отида с теб. Костваха доста усилия на Андрей да не се задави с чая. - За какво? - дрезгаво попита той. - Андрей, замислял ли си се защо се върнах в този град? — Не — честно отговори Андрей. Беше истина. Той често мислено питаше: защо Влада се върна? По отношение на - какво, по дяволите? Защо не е живяла на юг? Но никога не съм се замислял за истинските причини. - Жалко е. И се върнах заради теб. Дойдох веднага щом разбрах, че сте се развели.